ЗА ВТОРОТО ХРИСТОВО ПРИШЕСТВИЕ

Ще дойде Син Човеческий в славата Си (Мат. 25:31).

Възлюбени братя! Неотдавна ние съзерцавахме нашия Господ Иисус Христос, родил се в пещера, повит в пелени, положен в ясли, приел на Себе Си заедно с човешкото естеството всички човешки немощи, освен греха; неотдавна Го съзерцавахме, гонен от Ирод, бягащ от меча на убийците в Египет, връщащ се в Иудея, несмеещ да се установи в нея, посел-ващ се да живее в Назарет, беден и незначителен градец в неславната Галилея, приемащ Кръщение наравно с имащите нужда от Кръщение, проповядващ покаяние и настъпване на Царството Небесно. Неотдавна съзерцавахме това и се готвим за ново съзерцание, за нова, най-поразителна гледка. За да станем, доколкото е възможно за човеците, достойни за тази гледка, ние възнамеряваме да се заемем с предочистване на своите духовни очи - на ума и сърцето - с подвига на поста. Ние възнамеряваме да изтъним, посредством постния подвиг, самата наша плът, та тази завеса, с която е покрито духовното ни естество, да не бъде излишно гъста и непроницаема, да не ни пречи да гледаме с необходимата чистота, вяра и умиление на разпънатия за нас наш Спасител, разрушаващ на кръста преградата между нас и Бога (Еф. 2:14). И още, очаква ни страшна гледка, най-страшно събитие: второто пришествие на земята на нашия Господ Иисус Христос. Първото пришествие можем да съзерцаваме в благочестивия спомен, докато второто е представено пред нашето въображение от словото Божие в най-живописни и силни черти. Тази картина може спасително да разтърси нашите души със страха Божий, да ни пробуди от дълбокото нерадение за нашата вечна участ като от тежък сън, с който ни е приспал нашият плътски живот. Ще дойде Син Човеческий в славата Си.

Първото пришествие на нашия Господ на земята и пребиваването Му на нея е преизпълнено с дълбоко, постоянно смирение. Всичко, което светът уважава и цени високо, било оставено без внимание от Господа. Той не благоволил да се яви в блясъка и гърма на земната слава; не благоволил да се яви заобиколен с пищност и великолепие, не благоволил да се яви сред шума на празненства и ликуване. Той дошъл на земята, като в страна, в която са изгонени престъпниците на Божиите заповеди; Той пребивавал и действал на нея като Изкупител на погиналите, ставайки участник във всички бедствия, постигащи престъпното човечество. И Той бил странник, нямащ къде глава да подслони. Бил гонен и обсипван с безчестил, постоянно въздавал добро за злото: Син Човеческий дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси (Лук. 9:56). И завършил земното си странстване с мъчителна и позорна смърт, със смъртта на престъпниците и робите, които и по самия начин на умирането си не били равни на свободните граждани. Такова било първото пришествие на Сина Божий на земята. Ще има, в свое време, и второ Негово пришествие при нас: ще дойде Син Човеческий, Който е и Син Божий, в славата Си. Първото Негово пришествие било пришествие на Изкупител, подчинил се на всички човешки немощи, приел ги върху Себе Си, за да ги унищожи чрез Себе Си; а второто пришествие ще бъде пришествие на Съдия, Който ще дойде, за да изисква отчет от човечеството за неговото поведение относно даденото му от Бога божествено изкупление. Ще дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, и ще се съберат пред Него всички народи, за да представят пред Неговия съд своите дела и да получат от Него награда или наказание, съобразно с делата си.

При известие за предстоящо идване на някой земен началник и съдия ние вземаме всички мерки, за да приведем в ред своите дела и да заслужим одобрение: толкова повече трябва да бъдем загрижени за Христовия съд, на който ще се реши вечната участ на всеки от нас. Съдията е страшен, неизразимо страшен. Той е страшен по Своето величие и все-могъщество, страшен е, защото прозира в дълбините на човешкия дух, и никаква тайна човешка мисъл, никакво, дори и най-тънко усещане не са скрити от Него. Оправданията няма да имат място на Неговия съд: пред Него няма да се оправдае не само умъртвеният от греха, но и всеки, живял праведно (Пс. 142:2). Ти ще победиш, зове към идещия Съдия вдъхновеният Свише пророк, когато ще съдиш! (Пс. 50 - слав.). Трепет ще обземе всички човеци, когато ще застанат пред лицето на Съдията, трепет ще обземе не само грешниците, но и праведниците. Грешниците ще потреперят от отчаяние, от очакването на предстоящите им мъки, от необикновения страх, породен от обрата, който тогава ще измени вселената. Те ще възкликнат към планините и скалите: паднете върху нас и скрийте ни от лицето на Оногова, Който седи на престола, и от гнева на Агнеца, защото дойде великият ден на гнева Му, и кой може устоя? (Откр. 6:16, 17). Те ще потреперят и ще започнат да славословят, но вече ще бъде късно. Само когато Творецът прикрил Своята непристъпна и непоносима слава с покрова на смирението, творението можело свободно да владее своите мисли и чувства, свободно да произнася думи и да извършва действия. А когато Творецът се яви в Своята слава, свободата на творението ще изчезне пред величието на Неговата слава, както при особени обстоятелства тази свобода, оставайки наша принадлежност, като че престава да съществува под натиска на обстоятелствата. И най-ожесточените врагове на Господа, самият Синедрион, който Го разпънал и се заклел в ненавист към Него, ще възкликне, посрещайки Съдията със славословие, което му предрекъл и Господ: ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци (Мат. 26:64). Казвам ви: няма да Ме видите отсега нататък, докле не кажете: благословен Идещият в име Господне! (Мат. 23:39). Праведниците ще потреперят от безмерната слава на явилия се Съдия, те ще погледнат на своята правда, и тя ще им се стори, в светлината на Висшата Правда, като вехти дрипи на просяк - и ще очакват помилване единствено по безкрайната Божия милост. И самите Божии Ангели ще дойдат в смущение и страх от открилия се в Своето величие Бог (Лук. 21:27), Който целия съд предаде на Сина, та всички да почитат Сина, както почитат Отца (Йоан. 5:22, 23). Безчувствената веществена природа няма да понесе погледа на Сина Божий: небето ще се дръпне и ще се навие като свитък, и всяка планина и остров ще се отместят от местата си (Откр. 6:14).

На Христовия съд за оправдание ще се изисква милостта като деятелен израз на любовта, като нейно опитно доказателство. Милост искам, а не жертва (Мат. 9:13), е възвестил идещият страшен и нелицеприятен Съдия. Милостта ще даде оправдание на възлюбилите я, а отхвърлилите я ще предаде на осъждане. Тя с дръзновение ще застане пред Господа и ще приведе пред Него всички свои питомци. Тя ще приведе онези, които са я извършвали веществено, които са хранели гладните братя, приемали са в дома си странници, обличали са голи, посещавали са болни и затворени в тъмница. Милостта ще приведе пред Христа онези, които са я извършвали съкровено в душите си и са милвали ближния, пазейки се от осъждане при неговите препъвания, прощавайки му оскърбленията и обидите, въздавайки му за клетвата благословение и за злодеянието благодеяние. Милостта ще приведе пред Христа църковните пастири, които са преподавали на своите братя нетленна храна - Словото Божие, които са обличали в дрехата на добродетелите оголените от греха, давали са духовно лекарство на боледуващите по душа и дълготърпеливо са посещавали със своите поучения затворените в тъмницата на неверието и мрачното заблуждение. Милостта ще приведе пред Христа смирените монаси, които са придобили тайнственото и истинно познание на живеещия в тях Христос, гладували са с блажения глад за евангелската правда, побързали са да се облекат в преподобие и святост, очистили са се от най-изтънчените недъзи на човечеството - от житейските пристрастия и така са достигнали евангелска свобода. Милостта ще приведе пред Христа и онези, които са успели да окажат милост на самите себе си, посещавали себе си със самоизпитване и освободили себе си от нищетата, от болестта, от тъмницата на греха чрез покаяние. Покаянието е невъзможно за ожесточеното сърце, необходимо е сърцето да се смекчи, да се изпълни със съчувствие и милост към своето бедствено състояние на греховност. Когато сърцето бъде обзето и преизпълнено от милостта, само тогава то става способно на покаяние; само тогава, оставило осъждането на ближните, то ще може да се обърне към самонаблюдение и спасително осъдило себе си, ще постави на своите язви лекарството на покаянието. Христос изкупил всички човеци и всеки отделен човек чрез Себе Си. Човекът, който се окаже способен на милост само към самия себе си и прояви тази милост, като нахрани със Словото Божие своята гладна душа, напои я с усещанията, произлизащи от Светия Дух, отклони я от гибелното странстване по различните видове грях, въведе я в дома на благочестието и добродетелите, облече я в добри дела, изцелявайки предишните съгрешения с изповядването им и с противоположни на тях добри дела, изведе себе си от тъмницата на плътското мъдруване и състояние в духовен разум и състояние - ще бъде признат за сторил това на Самия Господ Иисус Христос. Милостта ще приведе пред Христа всички свои деятели и ще им изходатайства от Христа помилване и вечно блаженство. Дойдете вие, ще им каже Той, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мири; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. Истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25:34-36, 40). Неизвестни са денят и часът, в които Син Божий ще прекрати живота на света чрез пришествието за съд, неизвестни са денят и часът, в които, по заповед на Сина Божий, ще се прекрати земният живот на всеки от нас и ние ще бъдем призовани към отделяне от тялото, към даване на отговор за земния живот, към онзи частен съд, преди общия съд, който очаква човека след неговата смърт. Възлюбени братя! Да бодърстваме и да се готвим за Страшния съд, очакващ ни на границата на вечността за необратимото решаване на нашата участ завинаги. Да се готвим, запасявайки се с всички добродетели, и особено с милост, която обхваща в себе си и увенчава всички добродетели, тъй като любовта -която е причина за милостта - е свръзка на християнското съвършенство (Кол. 3:14). Милостта прави преизпълнените с нея човеци, богоподобни! (Мат. 5:44, 48). Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани; съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост (Мат. 5:7; Иак. 2:13). Амин.