|
|
Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него (Йоан. 6:56). Няма нищо по-ценно и по-желателно от тези утешителни думи на нашия Спасител, в които се изразява цялата му любов, цялата Негова безгранична щедрост, предавана на вярващия чрез тайнството св. Причастие. С какво може да се сравни състоянието на вярващата душа, която се съединява със самия Господ? Тази тайна на тайните е толкова възвишена, че е само отчасти постижима за ограничения човешки ум. Достатъчно е да знаем, че чрез тайнството Причастяване ние се сподобяваме с най-драгоценните Божии дарове, поради което сме длъжни да се стараем със всички сили да живеем така, че по-често да пристъпваме към това най-свято тайнство, с което древните християни са се сподобявали ежедневно. Светото приобщаване, укрепвайки нашите душевни и телесни сили, ни служи също като непобедимо оръжие за побеждаване на невидимия враг на нашето спасение — дявола. Този враг е най-опасният за нас. Колко примки поставя той за наша погибел, в които с всички сили се старае да ни улови. Където и да отидем, почти на всяка крачка този зъл дух се Старае да ни уязви. Той навсякъде прелъстява, навсякъде съблазнява. Ние искаме да направим добро, а той ни влече към злото, искаме да се молим, а той ни навява скверни помисли, леност, отегчение и пр., използвайки нашите немощи и склонността ни да грешим. Колко внимание, предпазливост и самопринуждение се изисква от нас, за да не ни овладее този жесток дух на злобата. Той е още по-опасен поради това, че е невидим и извънредно хитър и лукав. Против такъв опасен враг ние трябва да употребяваме и по-силно оръжие, но кое оръжие може да бъде по-всесилно от тайнството Причастие? То наистина е всемогъща сила, защото като се причастяваме с тялото и кръвта Христови, ние приемаме в себе си Владиката на небето и земята, чието могъщество е безкрайно. От друга страна, то съдържа, в себе си цялата сила на нашето изкупление, извършено от-Спасителя, плод на което е било победоносното тържество над тъмното царство на дявола. Който рядко пристъпя към това спасително тайнство, той се отдалечава от спасението. Даже следното просто съображение изяснява тази истина: който често се приобщава, той често очиства своята съвест чрез тайнството покаяние. А който възобновява при това скръбта и съкрушението си заради извършените грехове, той запечатва в душата си спасителен страх пред Бога, който го удържа от грях, за постигането на което е необходимо по-често да се въоръжаваме с благи мисли и добри дела, които ни отдалечават от греха и ни приближават към Бога. Поради това, колкото по-често се приобщаваме, добрите разположения и добродетели придобиват голяма сила и стават необходимост за душата. Всеки от опит знае, че честото повтаряне на нещо създава у нас навик към това. Който често повтаря греха, той става роб на греха, който се стреми към добродетели, той става подвижник на благочестието. По такъв начин честият причастник по необходимост придобива разположение да служи с усърдие на Господа, защото истински вярва в силата на св. Тайнство, слави Го с веселие и надежда, защото истински се надява, че помощник и защитник му е Господ, покорява Му се със смирение и любов, защото истински обича Господа, Който ни е възлюбил и облагодетелствувал с всички небесни дарове. Нека споменем и за ония, които недостойно пристъпват към Христовата чаша. За такива Словото Божие казва: който яде и пие недостойно, той яде и пие Своето осъждане, понеже не различава тялото Господне (I Кор. 11:29). Пристъпвайки към това страшно Тайнство, ние произнасяме: нито целувка ще Ти дам като Юда. . . Кои от причащаващите се дават на Господа юдина целувка? Без съмнение, това са онези, които като са се съединили с Господа и са се осветили с най-святия Негов дар, като са се очистили даром от безбройните съгрешения — изчадия на духа на злобата — отново се предават на тъмната бесовска сила, отново се отдават на скверните си дела, отново се поробват на сатаната. В заключение на нашата беседа за приобщаването със св. Христови Тайни, ще споменем някои от ония неизброими блага, които то доставя на достойно причастяващите се. Според учението на св. Църква (гл. последование преди и след причастие), това най-свято Тайнство на тялото и кръвта Христови дава на онези, които достойно се причастяват с тях, укрепване на ставите заедно с костите, изцеление от различни болести, здраве, сила, опазване, спасение и освещаване на душата и тялото, прогонване на скърбите, радост и веселие, оставяне на граховете, умъртвяване на страстите, просвещаване и очистване на осквернената душа, предпазване от развращаващи дела и думи, избягване всякакво дяволско влияние, помощ срещу злите духове, изтребване и съвършено погубване на лукавите помисли и намерения и нощни мечтания на тъмните и лукави духове, поправяне на живота, утвърждаване на неговата светост, изпълнение на заповедите, умножаване на добродетелите, просвещаване на чувствата, мир на душевните сили, непосрам-ваща вяра, изпълване с премъдрост, просвещаване на сърдечните очи, дързновение и любов към Бога, даряване на св. Дух, умножаване на божествената благодат, вселяване в душите ни на Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети, утвърждаване на живота, свързване с бъдещия живот и царство, подкрепа за вечния живот благоприятен отговор на Страшния Христов съд, общение с небесните блага. С очистена чрез тайнството покаяние съвест и с искрено желание да поправим живота си, нека все по-често и по-често да пристъпваме и да вкусваме от небесната трапеза, която ни се предлага в тайнството на тялото и кръвта Христови. Чрез достойно приемане на този висок дар, ние ще приемем в себе си и онези неизброими дарове, които ни се дават чрез това велико тайнство. Вкусвайки достойно този най-свят хляб тук на земята, да се сподобим да влезем в истинско общение с Христа и на небето и вечно да пребиваваме в лицезрение на Него, нашия Творец и Изкупител.
|
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО 
