ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
Рейтинг: 3.00
(1010)
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО
ЧЕТЕТЕ ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
АУДИО ИСТОРИЯ
ПРАВОСЛАВНА МУЛТИМЕДИЙНА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"
Поредицата от филми на БНТ "ПЪТ КЪМ ГОЛГОТА"
ПРАВОСЛАВНИ ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ
ПРАВОСЛАВНА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХИАТРИЯ
БОГОСЛУЖЕБНИ ПОСЛЕДОВАНИЯ,МОЛИТВИ
МОЛИТВИ ПРИ РАЗЛИЧНИ СЛУЧАИ
СБОРНИК ОТ АКАТИСТИ И КАНОНИ
БОГОСЛУЖЕБНИ ТЕКСТОВЕ
ОСНОВОПОЛОЖНИ КНИГИ НА АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ
Игумен Никон (Воробьов). За нас е оставено покаянието (Писма)
СВТ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ-АСКЕТИЧЕСКА ПРОПОВЕД И ОПИТИ
АУДИО И ТЕКСТОВИ ПРОПОВЕДИ НА СВТ. СЕРАФИМ СОБОЛЕВ
МАРГАРИТ-Духовни цветя
ДУХОВНО ОГЛЕДАЛО-ПОЯНИЕ И ПОСТ
БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРИ-ПРЕЗЕНТАЦИИ
"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ВСИЧКО ЗА СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТОРЕЦ
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ ТЪРНОВСКИ(Васил Друмев)
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА БАТАШКИТЕ НОВОМЪЧЕНИЦИ
СЪТВОРЕНИЕ, А НЕ ЕВОЛЮЦИЯ
ФИЛМИ ЗА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН
ПРАВОСЛАВНИ ДОКУМЕНТАЛНИ И ИГРАЛНИ ФИЛМИ
ДЕТСКИ ЦЪРКОВНИ ПЕСНИ
СРЪБСКИ ПРАВОСЛАВНИ ПЕСНОПАНИЯ-Солистка Дивна Љубоjевић.
ИКОНИ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА-ИСТОРИЯ И МОЛИТВИ
МИРОТОЧИВАТА ИВЕРСКА МОНРЕАЛСКА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА
В ПОМОЩ НА КАЯЩИЯ СЕ
ЗА ЦЪРКОВНИТЕ ТАЙНСТВА
РЕЛИГИОЗНО ТВОРЧЕСТВО
ИЗПРАТЕТЕ ПРАВОСЛАВНА КАРТИЧКА
СПОДЕЛЕТЕ МНЕНИЕ


ПАЗИ ВЯРАТА СИ, БЪЛГАРИНО БРАТЕ! ДУХОВНО НАСЛЕДСТВО-СРЪБСКИ СВЕТЦИ ПОСЛАНИЕ КЪМ МЛАДЕЖИТЕ ПОРЪЧАЙТЕ КНИГИ В ОНЛАЙН КНИЖАРНИЦА ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА

МАРГАРИТ-Духовни цветя / ПОКАЕН ПЛАЧ

ПОКАЕН ПЛАЧ
19.07.12 17:04

Автор:СВ. ЙОАН ЗЛАТОУСТ
Вземи в gLOG
«Блажени плачещите, защото те ще се утешат» (Мат. 5 : 4). Споменът за смъртта неминуемо, ражда плач за съгрешенията и за страшната участ, която очаква грешника зад гроба. «Както всяка дума се предшествува от мисъл, казва св. И. Лествичник така и плачът и проливането на сълзи се предшествуват от спомена за смъртта» (Сл, 6). Ето защо плачът служи като най-ясен израз на истинския спомен за смъртта и най-съвършен негов плод. Плачът бива различен. У различните вярващи сълзите имат различни причини: от природата, от Бога, от скръб, от любов, от спомена за смъртта, от суетност, от блуд и от други причини. Всички тези видове сълзи, казва св. И. Лествичник, преодолявайки ги чрез страх Божи, нека свикнем с чистите и нелукави сълзи за смъртта, защото в тях няма преструвка или самомнение, а напротив — очистване, преуспяване в любов към Бога, омиване от греха и довеждане на страстите до безстрастие (Сл. 7). Много утешително е, че при посредството на страха Божи всички сълзи могат да станат чисто духовни, спасителни. Сълзите се пораждат от мислите, а мисълта се ражда от разума и ума. Но ние се ползваме съвсем свободно от умствените си способности и затова «към предосъдителните или естествените сълзи можем да прибавим и духовните», казва св. И. Лествичник. Без съмнение, истинското умиление е дар Божи, но и Господ дава Своите дарове само на онези, които искат, и отваря на онези, които чукат, и само ревностните търсители грабват Царството Божие (Мат. 7:7; 11:12). Ето защо този, който иска да придобие високия дар" на сълзите, трябва от своя страна да употреби голямо усилие и всевъзможни средства, посочени от св. Отци, напр., споменът за смъртта, изучаване св. Писание, търпение, самоотричане, отсичане на собствената воля в духовния живот, бдение, необръщане внимание на чуждите грехове, за да не се увличаме от тях, въздържание от храна, избягване телесния покой. Но често се случва, че никакви размишления, никакви скръбни обстоятелства не могат да изтръгнат спасителните сълзи от убитото и окаменело сърце. «И такива, отбелязва св. И. Лествичник, като се стремят напразно към сълзите, се смятат за нещастни и се осъждат на въздишки, тъга, душевна печал, дълбока скръб и униние. Но всичко това, уверява св. отец, макар да се смята от тях за съвсем безполезно, безопасно запълва самите сълзи. Защото сълзите често карат лекомислените хора да се превъзнасят и поради това не им се дават такива.» (Сл. 7). Св. Генадий, цариградски патриарх, така ободрява такива убити от изсушителна печал: нямаш ли сълзи? — Не се отчайвай, но въздишай често от цялото си сърце. Сълзите са дар Божи, малко по малко, с молитва и умиление ти ще ги изпросиш от Бога. Защото е писано: всякой, който иска, получава, който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори (Мат. 7:8). «Който е получил дара на плача, предпазва св. И. Лествичник, нека го пази с всички сили. Защото преди съвършеното му усвоение, той твърде лесно се отнема, като восък се топи от тревогите и телесните грижи, от разкоша и особено от многословието и смеха». Защото «ако на смиреномъдрието нищо така не съдействува, както плачът, то, без съмнение, нищо така и не му противодействува, както смехът » (Сл. 7). Св. Исаия подробно изброява признаците на отсъствие на страх Божи и на истинско съкрушение в сърцето на християнина. Ако сме оскърбени и негодуваме, ние не се покайваме истински. Ако скърбим за откраднати вещи, ние нямаме страх Божи. Ако се възмущаваме, когато някой ни наклевети, ние нямаме страх Божи. Ако охотно слушаме повхали, нямаме страх Божи. Ако в разговори с други искаме нашите думи да вземат връх, нямаме страх Божи. Ако се огорчаваме, че нашите думи се пренебрегват, нямаме страх Божи. Защото всичко това означава, че старият човек е още силен в нас и че няма такъв, който да го изгони и да възприеме истинския и богоугоден плач. Трябва да отворим очите на ума, за да познаем себе си и да разберем, че в делото на спасението не бива да следваме своята воля. Ако пазим Божиите заповеди и направляваме делата си според. Неговата воля, ако винаги имаме пред очи своите грехове, ние ще намерим защита против врага, който се старае да ни погуби чрез гордото самомнение че сме праведни и ще запазим цяла сградата издигната чрез покаяния плач. Тогава ще разберем, че сме познали себе си и де се намираме. И сърцето ни няма да се превъзнася, като да е одържало победа. Защото, докато човек не се яви на съд и не чуе присъдата и не види своето място, не може да знае угоден ли е на Бога, или не. Човек никога не бива да се доверява на себе си, напротив, докато се намира в тяло, трябва да живее в трепетно безпокойство. Блажени са ония, които никога не се осланят на своите дела, но, винаги обзети от страх, не дерзаят пред Бога и, познали Неговото величие и собствената немощ, се стараят да се покоряват на Неговата воля, както сам Той иска. В такова трепетно чувство те оплакват себе си, а другите не осъждат, но предоставят съда на Бога-Съдия. Сърдечната скръб със сълзи, според учението на св. Отци, възвисява подвизите на благочестието и Същевременно съставлява изключителна тяхна заслуга. «Каквито и големи подвизи да сме извършили, казва св. И. Лествичник, ако нямаме съкрушено сърце, те са лъжливи и за нищо негодни». «Изворът на сълзи след кръщението е по-горе от самото кръщение, уверява св. И. Лествичник, макар и да е малко дръзко да кажем това. Защото кръщението е очистване на злините, които са били в нас преди, а със сълзите се очистват греховете, извършени след кръщението. Като сме приели кръщение в младенчество, всички ние сме го осквернили, а със сълзите отново го очистваме. И ако Бог не беше дарил на хората сълзите, както стори това по Своето човеколюбие, то, наистина, малцина биха се спасявали и едва ли някъде биха се намерили такива» (Сл. 7). «Всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши» (I Кор. 6:18), защото от тялото изтича нечистота, която го осквернява. Така и всяка добродетел «е извън тялото», а онзи, който ежедневно плаче, очиства и тялото, защото сълзите, които текат отгоре, омиват тялото от нечистотиите му», богословствува св. Теодор Енатски. «Бездната на плача ще види утешение, казва св. И. Лествичник а чистотата на сърцето ще приеме озарение» (Сл. 7). «На земята няма по-сладостна радост от тая на умилението», уверява св. Ефрем Сирин. «Озарявал ли се е някой от вас с тази радост на сълзи по Бога? Ако някой от вас е изпитвал и се е услаждал от това във време на усърдна молитва. то в онзи час той целият е бил вън от своето тяло, вън от този век — не вече на земята. Такъв беседва с Бога, просвещава се в Христа» (Сл. 33 — за съда и умилението). И тъй, който иска да търси света радости блаженство на земята, нека ги търси в молитвените сълзи.
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0955