ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
Рейтинг: 3.00
(1010)
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО
ЧЕТЕТЕ ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
АУДИО ИСТОРИЯ
ПРАВОСЛАВНА МУЛТИМЕДИЙНА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"
Поредицата от филми на БНТ "ПЪТ КЪМ ГОЛГОТА"
ПРАВОСЛАВНИ ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ
ПРАВОСЛАВНА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХИАТРИЯ
БОГОСЛУЖЕБНИ ПОСЛЕДОВАНИЯ,МОЛИТВИ
МОЛИТВИ ПРИ РАЗЛИЧНИ СЛУЧАИ
СБОРНИК ОТ АКАТИСТИ И КАНОНИ
БОГОСЛУЖЕБНИ ТЕКСТОВЕ
ОСНОВОПОЛОЖНИ КНИГИ НА АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ
Игумен Никон (Воробьов). За нас е оставено покаянието (Писма)
СВТ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ-АСКЕТИЧЕСКА ПРОПОВЕД И ОПИТИ
АУДИО И ТЕКСТОВИ ПРОПОВЕДИ НА СВТ. СЕРАФИМ СОБОЛЕВ
МАРГАРИТ-Духовни цветя
ДУХОВНО ОГЛЕДАЛО-ПОЯНИЕ И ПОСТ
БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРИ-ПРЕЗЕНТАЦИИ
"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ВСИЧКО ЗА СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТОРЕЦ
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ ТЪРНОВСКИ(Васил Друмев)
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА БАТАШКИТЕ НОВОМЪЧЕНИЦИ
СЪТВОРЕНИЕ, А НЕ ЕВОЛЮЦИЯ
ФИЛМИ ЗА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН
ПРАВОСЛАВНИ ДОКУМЕНТАЛНИ И ИГРАЛНИ ФИЛМИ
ДЕТСКИ ЦЪРКОВНИ ПЕСНИ
СРЪБСКИ ПРАВОСЛАВНИ ПЕСНОПАНИЯ-Солистка Дивна Љубоjевић.
ИКОНИ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА-ИСТОРИЯ И МОЛИТВИ
МИРОТОЧИВАТА ИВЕРСКА МОНРЕАЛСКА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА
В ПОМОЩ НА КАЯЩИЯ СЕ
ЗА ЦЪРКОВНИТЕ ТАЙНСТВА
РЕЛИГИОЗНО ТВОРЧЕСТВО
ИЗПРАТЕТЕ ПРАВОСЛАВНА КАРТИЧКА
СПОДЕЛЕТЕ МНЕНИЕ


ПАЗИ ВЯРАТА СИ, БЪЛГАРИНО БРАТЕ! ДУХОВНО НАСЛЕДСТВО-СРЪБСКИ СВЕТЦИ ПОСЛАНИЕ КЪМ МЛАДЕЖИТЕ ПОРЪЧАЙТЕ КНИГИ В ОНЛАЙН КНИЖАРНИЦА ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА

МАРГАРИТ-Духовни цветя / ЗА ЧРЕВОУГОДИЕТО И ВЪЗДЪРЖАНИЕТО

ЗА ЧРЕВОУГОДИЕТО И ВЪЗДЪРЖАНИЕТО
19.07.12 17:16

Автор:СВ. ЙОАН ЗЛАТОУСТ
Вземи в gLOG
Потребността от храна и питие е вродена на нашата телесна природа и умереното удовлетворяване на тази потребност е законно и необходимо. «По какъв начин се мъчите да се разделите от мене?-вика у св. И. Лествичник чревоугодието. Аз съм свързано с вас чрез естеството, казва то Моята врата е качеството на храната. Причината на моята ненаситност е привичката. Основата на моята страст е предварителният навик, безчувствието на душата и липсата на спомен за смъртта» (Сл. 4). По такъв начин, като има основата си в самото естество и като преминава границите на умереността, чревоугодието се превръща в страшен и унизителен порок, под следните видове,според указанията на св. И. Лествичник: 1. ненаситно лакомство, 2. своенравна и многоизобретателна чувственост, 3. неудържима и завистлива алчност към любимата храна, 4. неукротимо и все по-засилващо се чревоугодие. Св. отци-подвижници признават страстта на чревоугодието като най-главна страст и първопричина на всичко отвратително, което унижава природата на богоподобното същество. «Князът на демоните е падналият ангел, казва св. И. Лествичник, — и главната от страстите е чревоугодието». «Начало на всичко лошо, казва св. Исаак, е угаждането на стомаха и разпущане себе си чрез съня, който разпалва блудната похот» (Сл. 12) .Страшно е да се чете у св. И. Лествичника дори изброяването на пороците, които произлизат от тази страст. «Вие искате да знаете кои са имената на моите изчадия», възклицава у него чревоугодието. «Ще ги назова и по брой те ще надминат пясъка. Изслушайте поне как се наричат моите първенци и любими чеда. Първородният ми син е спътник на разврата, вторият след него е жестокосърдието, а третият е сънливостта. От мене произлиза море от помисли, вълни от пороци, бездна от незнайни и неименувани нечистотии. Моите дъщери са: леност, многословие, невъздържаност в думите, смехотворство, остроумие, жестокост, упорство, безчувственост, пленяване, високомерие, дързост, кокетство, след които иде нечистата молитва, разбиване на помислите, а често неочаквани и внезапни нещастия, с които тясно е свързано отчаянието — най-зла от всичките ми дъщери» (Сл. 14). От чревоугодието неминуемо възниква най-мъчителна борба с плътската похот. «Както от семето на затруднението от поста израства класът на целомъдрието, говори преп. Исаак, така от ситостта произлиза разпътство и от пресищането — нечистота. Всяка погълната храна става в нас естествена сила. Ако речем да изследваме, непременно ще се окаже, че само стомахът ни довежда до паденията, които се случват с нас». Затова св. отец убеждава: «бори се с всички сили със стомаха и с цялата си трезвост го въздържай. Ако се потрудиш малко, Господ скоро ще ти бъде помощник». Постът, според учението на св. отци, е необходимо условие за благочестив живот. Неизбежната необходимост от поста в дейното християнско благочестие се открива от следните опити на св. отци: «плътта и духът се борят помежду си, казва св. Василий Велики. От силната храна, подобно на гъст облак, излизат като че димни изпарения и преграждат пътя на озарението със св. Дух, който просветлява ума. Ето защо, ако искаш да направиш здрав ума си, обуздай плътта си с пост». Това именно означават и думите на Апостола: в каквато степен външният човек тлее, в такава вътрешният се подновява (II Кор. 4:16) и още: кога съм немощен, тогава съм силен (II Кор. 12:10). «На всички е известно, казва преп. Исаак, че като начало на всяка борба с греха и пожеланията служат трудът, бдението и постът. Постът е основа на всички добродетели. Пост с разсъдителност са извор на всяко добро дело. А който пренебрегва лоста, той разколебава всичко добро, защото постът е заповед, дадена на първите хора за предпазване при приемане на храната и чрез нарушаването й те са паднали в грях. Но това, което стана причина за унижението на първите хора, от него подвижниците започват да преуспяват в страх Божи. От него започнал и Спасителят. Така и всички, които Го следват, върху тази основа поставят началото на своя подвиг. Защото постът е оръжие, дадено от Бога. До поста човешкият род не е знаел победа и дяволът никога не е изпитвал поражение отстрана на нашето естество. Но с това оръжие той веднага бива обезсилен. И нашият Господ е бил вожд и първенец на тази победа, за да възложи върху главата на нашето естество първия победен венец. И когато дяволът види това оръжие върху някого от хората, този противник и мъчител тутакси изпада в страх, незабавно помисля и си спомня за своето поражение от Спасителя в пустинята и силата му се сломява. Дори самото поглеждане върху оръжието, дадено ни от нашия Спасител, го изгаря. Кое оръжие е по-силно от това? И кое друго придава толкова смелост на сърцето в борбата с духовете на злобата, както постът заради Христа? Защото в каквато мярка се затруднява тялото и страда във време на изкушение при поста, в такава мярка сърцето се изпълва с надежда. Облеченият в оръжието на поста във всяко време се разпалва от ревност. Който пребивава в него, неговият ум е непоколебим, и той е готов да срещне и да отблъсне всички мъчителни страсти.» В що именно се състои постът, според учението на св. отци и как да се приучим към него? «Постът, определя св. И. Лествичник, е ограничаване на естеството и отстраняване на онова, което услажда гърлото. Приличен пост, според учението на преп. Таласий, е да ядем малко, да употребяваме проста храна и да се пазим от човекоугодничество». За да може благочестивият християнин да приучи себе си към такъв пост, св. отци предлагат следните способи: 1. Да се спазва благоразумна постепенност в избирането и количеството на храните. Препоръчително е да избягваме утлъстяващите, възбуждащите и услаждащите храни. Ако е възможно, нека приемаме сита и лесносмилаема храна, та, след лесно храносмилане, да се избавим от разпалването като от бич. «На обяд яж достатъчно,а вечер се повъздръж», съветва св. Серафим Саровски. «Нищо не бива да се вкусва по пожелние, но само когато имаме нужда от храна, която естеството изисква, и при това така, че след ядене и пиене да се чувствуваме още гладни и жадни», съветва св. Варсануфий (Отг. 508). Това задоволяване без излишество е начало на истинския пост. 2. Постът следва да бъде съобразяван с телесните сили. «Въздържанието за всекиго трябва да бъде определяно според телесните му сили, казва св. Василий Велики, за да не се спира на онова, което е по-долу от силата, която е в човека, нито пък да се простира до онова, що надвишава силата му». «Ако при достатъчно хранене тялото се затруднява в трудовете на благочестието, казва преп. Йоан Пророк, а пък, ако-не го нахраниш, опасяваш се, че ще изнемогне, то придържай се о средата, без да се издигаш твърде високо, нито да слизаш твърде низко и ще се изпълни Писанието, което казва: не се отбивай ни надясно, ни наляво (Притч. 4:27). Давай на тялото си малко по-малко от това, което то изисква: защото пътят на отците се състои в това, че изобщо през живота си не са се отегчавали нито с питие, нито с храна». 3. Да се засилва обикновеното въздържание при възбуждане на плътските страсти. «Когато страстта се надига, съветва преп. Ефрем, нека се усили постът. Но той трябва да бъде съобразен със силите на обхванатия от страстта: защото такава страст може да се премахне само с продължителен труд». 4. Да се избягва прекалено разслабящия пост, дори през време на борба с плътта. «Крайният пост, както и пресищането с храна са предосъдителни и еднакво лоши, казва преп. Ефрем. Поради това, всичко трябва да бъде умерено, та да не би с крайна неумереносг да се разколебае ревността. 5. Във време на пост трябва да се приема храна ежедневно. Великият подвижник ава Пимен съветва: трябва да се яде всеки ден, но да се яде не много, не до насищане. Отците са постили по три, по четири дни, дори по цяла седмица, но са изпитали всичко това като силни в добродетелта и са установили, че по-добре е да се яде всеки ден умерено. 6. При случайни излишества и непредпазливост във въздържанието, да не скърбим, че сме нарушили поста, но да се стараем да го възстановим. 7. При разслабление на тялото от духовни подвизи или от болест, не бива никак да се пости. «Тялото, изтощено от подвизи или болести,, поучава св. Серафим Саровски, трябва да се подкрепя с достатъчен сън, храна и питие, без дори да се спазва времето. Иисус Христос, след като възкресил дъщерята на Иаира, веднага заповядал да й дадат да яде (Лук. 8:55). «Какво е постът, разсъждава св. Варсануфий, ако не наказание на тялото, за да се смири здравото тяло и да се направи то немощно за страстите, според думите на Апостола: кога съм немощен, тогава съм силен (II Кор. 12:10). А болестта е повече от това наказание и се вменява вместо поста и дори нещо повече за оногова, който я понася с търпение, благодари на Бога и чрез търпение получава плода на своето спасение. Защото, вместо да усмирява своите страсти чрез пост, те са усмирени от болестта. Тогава да благодарим на Бога, че чрез боледуването ни е освободил от труда да постим. При такива случаи, ако и десет пъти на ден да е необходимо да ядем, не бива да скърбим, не ще бъдем съдени за това, защото постъпваме така не по внушение на дявола и не поради разслабление на мислите, но това ни се случва за наше изпитание и за душевна полза» (Отг. 169). 8. За укротяване страстта на чревоугодието помагат, според указанията на св. И. Лествичник,трудът, молитвата и помненето на смъртта. При обилна трапеза да си спомним смъртта, за да смирим донякъде страстта. Когато вкусваме питие, да си спомняме оцета и жлъчката на нашия Спасител и, без съмнение, или ще с« въздържим, или ще въздъхнем, или ще смирим донякъде мъдруването». 9. Накрай, трябва да помним, че доколкото потребността от храна е най-необходимата потребност за нашето тленно естество, то, както казва св. Лествичник, «нищо не премахва напълно чревоугодието у хората. Който е приел Утешителя, той чрез Него го побеждава. И по молитвите на такъв човек Утешителят не допуска стомахът да действува страстно». Истинският пост поставя своя печат върху цялото външно и вътрешно поведение на вярващия. «Мярката на въздържанието, казва св. Йоан Пророк, не се ограничава само с храната и питието, но се простира и върху разговорите, съня, дрехите и върху всичките чувства. Във всичко това трябва да има мярка на въздържание». Правилният пост е напълно чужд на суетността и разслаблението. При поста трябва мъжествено и благоразумно да се отдалечаваме от всяко човекоугодничество. Когато постим, всячески трябва да избягваме осъждането на непостещите, както и последните не бива да порицават постещите. Телесният пост се облекчава чрез постепенния навик към въздържание. Но той няма никаква заслуга без вътрешния, духовния пост. «Който обременява стомаха си с храна, казва св. И. Лествичник, той разширява своите вътрешности, а който се бори със стомаха си, той ги стеснява. Когато вътрешностите са стеснени, те приемат малко храна и ние естествено ставаме постници». Затова св. Варсануфий съветва: «що се отнася до външния пост, спомни живота на отците и техните бдения, смири сърцето си и, ако можеш, потърпи до деветия час (т. е. до 3 ч. сл. обед), но ако не можеш, то не се грижи, а се старай да спазваш поста на вътрешния човек, спазвайки заповедта: да не ядете от дървото и да се предпазваш от другите страсти. Този пост на вътрешния човек ще бъде приятен Богу и ще запълни за тебе недостатъка от телесен пост».
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1253