ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО

 
Рейтинг: 3.00
(1010)
ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО
ЧЕТЕТЕ ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
АУДИО ИСТОРИЯ
ПРАВОСЛАВНА МУЛТИМЕДИЙНА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"
Поредицата от филми на БНТ "ПЪТ КЪМ ГОЛГОТА"
ПРАВОСЛАВНИ ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ
ПРАВОСЛАВНА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХИАТРИЯ
БОГОСЛУЖЕБНИ ПОСЛЕДОВАНИЯ,МОЛИТВИ
МОЛИТВИ ПРИ РАЗЛИЧНИ СЛУЧАИ
СБОРНИК ОТ АКАТИСТИ И КАНОНИ
БОГОСЛУЖЕБНИ ТЕКСТОВЕ
ОСНОВОПОЛОЖНИ КНИГИ НА АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ
Игумен Никон (Воробьов). За нас е оставено покаянието (Писма)
СВТ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ-АСКЕТИЧЕСКА ПРОПОВЕД И ОПИТИ
АУДИО И ТЕКСТОВИ ПРОПОВЕДИ НА СВТ. СЕРАФИМ СОБОЛЕВ
МАРГАРИТ-Духовни цветя
ДУХОВНО ОГЛЕДАЛО-ПОЯНИЕ И ПОСТ
БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРИ-ПРЕЗЕНТАЦИИ
"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ДУХОВНА БЕСЕДА-ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ
ВСИЧКО ЗА СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТОРЕЦ
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ ТЪРНОВСКИ(Васил Друмев)
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА БАТАШКИТЕ НОВОМЪЧЕНИЦИ
СЪТВОРЕНИЕ, А НЕ ЕВОЛЮЦИЯ
ФИЛМИ ЗА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН
ПРАВОСЛАВНИ ДОКУМЕНТАЛНИ И ИГРАЛНИ ФИЛМИ
ДЕТСКИ ЦЪРКОВНИ ПЕСНИ
СРЪБСКИ ПРАВОСЛАВНИ ПЕСНОПАНИЯ-Солистка Дивна Љубоjевић.
ИКОНИ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА-ИСТОРИЯ И МОЛИТВИ
МИРОТОЧИВАТА ИВЕРСКА МОНРЕАЛСКА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА
В ПОМОЩ НА КАЯЩИЯ СЕ
ЗА ЦЪРКОВНИТЕ ТАЙНСТВА
РЕЛИГИОЗНО ТВОРЧЕСТВО
ИЗПРАТЕТЕ ПРАВОСЛАВНА КАРТИЧКА
СПОДЕЛЕТЕ МНЕНИЕ


ПАЗИ ВЯРАТА СИ, БЪЛГАРИНО БРАТЕ! ДУХОВНО НАСЛЕДСТВО-СРЪБСКИ СВЕТЦИ ПОСЛАНИЕ КЪМ МЛАДЕЖИТЕ ПОРЪЧАЙТЕ КНИГИ В ОНЛАЙН КНИЖАРНИЦА ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА

МАРГАРИТ-Духовни цветя / ЗА СМИРЕНИЕТО И КРОТОСТТА

ЗА СМИРЕНИЕТО И КРОТОСТТА
25.11.16 17:31

Автор:СВ. ЙОАН зЛАТОУСТ
Вземи в gLOG
За всеки християнин е нужно да има Христоподражателно блажено смирение, а който го няма, той никога не ще види Бога, според казаното от Него: а ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом (Ис. 66:2). Наш учител на смирение е сам Господ: научете се от Мене, казва Той, защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите покой за душите си (Мат. 11:29). Ето колко спасително и драгоценно е смирението в Божиите очи. За да го придоблем, трябва постоянно да се укоряваме, да се порицаваме и обвиняваме във всичко, да считаме себе си за най-грешни от всички. Когато ни укоряват в нещо, трябва кротко да обясним истината. Да отсичаме волята си, да изтърпяваме оскърбления и унижения — ето истинският път към смирението. Каквито добродетели да има вярващият, той винаги трябва да счита себе си за най-грешен в света, според казаното: кога изпълните всичко, вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим (Лук. 17:10). Кротостта, както казва св. И. Лествичник, е подражание на Христа, ангелско свойство, здрави вериги за дяволите, щит против изкушенията. В кротките сърца почива Бог, а душата на гордия е седалище на дявола. Св.И.Лествичник нарича блаженото смирение несметно богатство. Божие наименование и дарование, на което учител е сам Господ. Несъмнен признак на смирението е недоверяването на собствените помисли, желание за поправяне и пълно послушание. Давид е казал: смирих се и Господ ме спаси. Покаянието повдига падналия, плачът за греховете удря в небесните врата, а смирението ги отваря. Дето няма светлина, там е тъмнина, дето няма смирение, там всичко е суетно и напразно. Само истинското смирение е недостъпно за бесовската измама. Когато св. Антоний видял всички дяволски мрежи разпространени sa погубване на хората, с ужас попитал Господа: кой тогава може да се спаси? Получил отговор: смиреният, защото вражеските мрежи няма даже да се докоснат до него. Който сам счита себе си за смирен, в него няма истинско смирение, защото смирението се състои в това — винаги и във всичко да считаме себе си най-лоши и най-грешни от всички. Винаги трябва да бъдем готови на всяка дума да отговаряме: прости, съгреших. Който понася нещо незаслужено, той е достоен за Божията милост. Винаги и във всичко трябва да считаме и себе си виновни. Ето признаците на истинското смирение. Ако християнинът не обикне смирението с цялото си сърце и не го проявява във всичките си дела, той не ще наследи Царството небесно. Смиреният не се срамува да признае своите недостатъци, свойствени на човешката немощ, с което те се и премахват. Който счита себе си нещо, бива поруган от бесовете. По-малкият тук в Царството небесно ще се нарече по-голям. Смирението поражда страх Божи, обуздава многословието, научава ни да познаем своята нищета, прави човешките похвали отвратителни за нас, внушава на вярващия във всичко да обвинява и укорява преди всичко себе си, да не вярва на своите чувства и разсъждения, като поробени от греха. Смирението ни учи да не се пристрастяваме към суетния свят и да търсим онова, което едно е потребно (Лук. 10:42). Дето е смирението, там е и спасението: смирих се и Господ ме спаси (Пс. 114:5). Смирението, както и другите добродетели, се постига с усилена молитва, с укоряване себе си във всичко и с изтърпяване на обидите. Смирението, както казва св. Ефрем Сирин, прави човека праведен. Грешниците, които се смиряват, даже и без добри дела да са, се оправдават, а праведниците поради гордост загубват многото си трудове. Сам Христос пребъдва със смирените. Необходимо ли ни е да получим прошка за греховете, ще я получим заради смирението. Желаем ли да преодолеем порока в себе си, ще го преодолеем със смирение. Желаем ли да наследим вечен живот, чрез него ще го наследим. Желаем ли да се издигнем, то ще ни възвиси. Обичаме ли чистотата, чрез смирението ще придобием чисто сърце. Стремим ли се към святост, то ще ни направи святи. Желаем ли да бъдем съвършени, то е пътят към съвършенството. И до всяка висота ще се изкачим чрез смирението. Кротостта, според думите на св.И.Лествичник, е постоянно настроение на душата, когато тя и в безчестия и в похвали пребъдва еднаква. Кротостта е признак на голяма сила, както казва вселенският учител св. Златоуст. За да бъдем кротки, трябва да имаме благородна, мъжествена и извънредно висока душа. Кротостта по своята същност заключава в себе си такава чудна сила, че не само сама бива твърда и непоколебима, но по тихия и лек път на своето благотворно влияние утвърждава всичко около себе си. Кротостта е твърда с правилната си отстъпчивост, мекост и миролюбие. Като тихо и мирно разположение на сърцето, кротостта не търси по-висши от себе си и по-силните не изпитва. Тя е чужда на всякакви претенции върху правото на другите и никога не дразни ближния. Кротостта, като тиха река, тече гладко и мирно в пределите на своята дейност. Постъпките на кроткия са тихи и благоприлични, обноските и нравите му са приятни и нелицемерни, думите му са меки, без ласкателство и сякаш увлажняват слуха и душата. В сърцето на кроткия има мир и покой. Всички обичат кроткия, тъй че пред него явно се смирява и самата гордост. Кротостта привлича към себе си очите Господни, които се спират предимно върху кротките. «На кого ще погледна: на смирения, казва Господ (Ис. 66:2).
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0855