Корен на всички злини е сребролюбието (I Тим. 6:10). То се заключава в пристрастие не само към парите, но и към всичко земно. Не е сребролюбив само онзи, който има много и не разделя с бедните, но и онзи, който макар и да няма излишно, ненаситно го желае и мисли винаги за това. Сребролюбецът прилича на древните израилтяни, които се поклонили на златния телец. За сребролюбеца парите са неговия бог. За тях той мисли непрестанно и ги желае ненаситно, на тях се радва и от тях изпитва наслада. Парите са идол, който живее в сърцето му, на него той служи и му се покланя, на него се надява и с него ще бъде осъден. Сребролюбието е хищен звяр, казва сб. Златоуст и се нарича смъртен грях. Сам Господ е казал, че по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в Царството Божие (Мат. 19:24).

Най-страшен пример на сребролюбие ние виждаме в лицето на Юда, който предал своя Учител за сребърници и после се обесил. Св. И. Лест-вичник казва, че сребролюбието е поклонение на идол, сребролюбецът е поругател на св. Евангелие, който се оправдава с немощите си, заради които уж е длъжен да се грижи за себе си. Такъв забравя думите на Господа: защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? (Мат. 16:26). И тези думи, казани от Господа: но първом търсете Царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде (Мат. 6:33), са чужди на сребролюбеца, който всецяло се е поробил на парите. Който се грижи да угоди на Господа, за такъв Господ ще внуши и в сърцето на неверния да му помогне при нужда. А който се надява на своето богатство, той заедно с него ще се погуби. Сърцето на сребролюбеца постоянно се вълнува от гняв, страх и печал, както морето от вълните. Сребролюбието и лихварството, както поучава св. Тихон, са ненаситни страсти. Колкото повече сребролюбецът трупа богатство, толкова повече се разпалва у него желанието и похотта към богатството. Сребролюбието е ненаситно пиянство: както пияниците, колкото повече пият вино, толкова повече изпитват жажда, така и сребролюбците нтг могат да утолят това си желание никога. За сребролюбеца няма покой, той се страхува от всичко и от всички и вътре у себе си носи мъчителя, комуто усърдно служи и от когото непрестанно се измъчва. Сребролюбецът е християнин само по име, а в същност той е идолослужител (Еф. 5:5),който по думите на Апостола,няма наследство в Царството на Христа и Бога. Св. Златоуст казва, че нищо не поробва човека на дявола така, както ненаситното сребролюбие. За сребролюбеца богатството е това, което е мечът за безумния. Сребролюбецът приготвя храна за неумиращия червей. Сребролюбецът винаги изпитва страх и печал — страхува се за това, което има и е печакен за това, което няма. Не е беден онзи, продължава св. Златоуст, който няма нищо, но който много иска. Не е богат онзи, който много има, но онзи, комуто не е потребна никаква вещ. Не е богат онзи, който има много, но онзи, който дава много. Ако искаме да се обогатим, нека имаме Бога за приятел и ще бъдем най-богати от всички. Божият съд е страшен за сребролюбците. Милостивите са наследници на Божието благословие, а себелюбивите сребролюбди ще бъдат осъдени с Юда. Страшно, истински страшно е сребролюбието. То затваря и очите и ушите, прави ни по-свирепи от зверове, не ни позволява да мислим нито за съвест, нито за приятелство, нито за общуване, нито за спасението на собствената дуща, но веднъж отвратило ни от всичко това, прави пленниците свои роби, като някъкъв жесток тиранин (Хр. чт- 1855 г., стр. 418).

Св. Василий Велики се обръща към сребролюбците: «Смъртта пощадила ли е някого заради богатството? Болестта отминавала ли е някого заради парите? Златото дълго ли още ще бъде затвор за душите, въдица на смъртта, примамка на греха?. . . Какво става с нас, хора? Кой е превърнал вашата собственост в средство да ви пленява? Имуществото ви е дадено като средство за живот, а не за напътствие към зло, за изкупване на душата, а не като повод за погиване». Ако сребролюбието се счита като пагубна страст изобщо за всеки човек, то толкова по-опасна и недостойна е тя за вярващия, който трябва да цени и да усвоява повече духовното. Как бихме могли да се оправдаем, ако се окажем пристрастени към сребролюбието? Вярващите трябва да бъдат скромни и по отношение на облеклото си. Който се занимава много с дрехите си, навярно малко се грижи за душата си. Бог гледа на сърцето, а не на облеклото. Св. ап. Павел казва: като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни. А ония, които искат да се обогатяват, падат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни похоти, които потопяват човеците в провала и погибел. Защото корен на всички злини е сребролюбието, на което предавайки се, някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки. Но ти, човече Божий, бягай от тия неща и стреми се към правда, благочестие, вяра любов търпение и кротост (I Тим. 6:8—11).