Св. Ефрем Сирин казва за завистливите, че те са съучастници на дявола, чрез когото смъртта влезе в света. У когото има завист и съперничество, той е противник на всички, защото не иска друг да бъде.пред-почетен пред него. Той унижава ония, които заслужават похвала, поставя съблазни на пътя на ония, които вървят по правия път, порицава ония, които живеят тъй както трябва, гнуси се от благоговейните, оногова, който пости, нарича суетен, ревностния — обичащда се покаже, бързия да услужи — човекоугодник, сръчния в работата — славо-любив, прилежно занимаващият се с книги — празнолюбец и пр. Завистливият никога не се радва на успеха на другите. Ако види някого» небрежен в работата, то няма да го поправи, но по-скоро ще го склони на по-лошо, подхвърлилите се на падение черни пред всички. Горко на завистливия, сърцето му винаги изнемогва в печал, тялото му вехне в бледост и силите му се изтощават. Той е нетърпим за всички, враг е на всички, всички ненавижда, пред всички лицемери, на всички устройва кайани. Сега дружи с едного, утре с другиго, разположението му към всекиго се изменя, приспособява се към желанието на всекиго, след известно време всекиго осъжда, очерня едного пред другия и иска да скара всички. Страшна отрова е завистта и съперничеството. От тях се раждат клеветата, ненавистта и пр. По-добре е да умрем, отколкото да се подадем на завистта. Да не допускаме у себе си завистта, за да не ни погълне дяволът живи. При такива смущения трябва по-скоро да се изповядаме и да молим Бога да ни избави от тая опасност. Св. Василий Велики казва: друга страст по-гибелна от завистта не се заражда в човешките души. Тя причинява най-голямо зло на оногова, който я има. Както ръждата разяжда желязото, така и завистта разяжда душата, в която живее. Св. Златоуст казва, че завистливият е като че ли общ враг на човешката природа. Бесът завижда на хората, а съвсем не на други бес. А ние завиждаме на човека, възставаме против сънародника и единородния нам, което дори и бесът не прави.

Който живее благочестиво, той към никого не ще почувствува завист, защото духовното богатство на Спасителя е достатъчно за всички с излишек и то е Божие, а не наше. Да не бъдем пустославни, казва св. Апостол, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме (Гал. 5:26).