Лъжливи уста са гнусота пред Господа (Притч. 12:22). Ти ще погубиш ония, които говорят лъжа; от кръвожаден и коварен Господ се гнуси (Пс. 5:7). Злополучен и жалък е оня човек, който пребъдва в лъжа, поучава св. Ефрем Сирин, защото дяволът е лъжец и баща на лъжата (Йоан. 8:44). Този който пребъдва в лъжа, е противен и на Бога на хората, в никаква работа не заслужава одобрение, всяка негова дума буди подозрение. За обществото той е това, което е ръждата за желязото. Старае се да събори със своя език и онези, които стоят твърдо в доброто. Нищо не казва без клетва и се стреми да убеди с много думи. Лъжецът е многоизобретателен и ловък. Няма по-дълбока язва от тази по-голям позор от този. Лъжецът е гнусен и отвратителен за всички. Да бягаме от лъжата като от змия и ще спечелим рая. Ако с нас говори лъжец и ние го слушаме благосклонно, то от устата му тече смърт и се прелива в недрата на нашия слух, смъртоносната отрова на говорещия предава на слушащия така, както смъртта премина от змията, която изкуси Ева. Змията, като изяде сладката храна, превръща я в горчило  и когато я повърне, горко ономува, който я приеме в себе си. Така н истината от устата на лъжеца е смъртоносна отрова, защото в сладките му думи се крие отрова.

Ако някой ни предложи питие в нечист съд, то и самото питие ще ни стане отвратително. Макар питието само по себе си да е приятно, то става гнусно поради съда. А кой е по-гнусен от лъжеца? Само онзи, който охотно го слуша. Който обича гнусните думи, той вече е осквернен в душата си. Трябва да помним, че хората не вярват на лъжците, дори когато те говорят истината. Ето защо, за да не ни сполети същото, трябва да говорим винаги истината. Лъжата, макар и да се ограничава само с празнословие или ласкателни привети, трябва да бъде чужда на всички.