С безразсъден много не говори (Сир. 22:12), при много говорене не се избягва грехът, а който въздържа устата си, е разумен (Притч. 10:19). Не бивай бърз на език, мързелив и нехаен в делата си(Сир. 4:33). Градина без ограда, казва св. Ефрем Сирин, ще бъде изтъпкана и ще запустее. И който не пази своите уста, той ще загуби плодовете. Многоречието помрачава ума. Помраченият ум води до безсрамие, а последното е майка на сладострастието. Който обича да мълчи, сам той е спокоен и не огорчава ближния. Нека обичаме мълчанието, за да пребивава в нас благоговението, да пазим благоговението, за да ни пази то от сладострастието. Многоречивите не само са достойни за порицание, но даже пораждат отвращение у тези, които искат да прекарват времето с тях и да се сближат. Уста от която излиза и добро и лукаво, е необуздан кон, ето защо за нея е необходима юзда, иначе стремежът ще я увлече в пропаст, защото нейният път е между пропасти.

Смърт и живот са подвластни на езика (Притч. 18:22). Да се боим от празнословието, защото за всяка празна дума ще дадем отговор на Бога в съдния ден. Да не произнасяме името Божие напразно, за да не се унищожава Божията заповед. Да не се кълнем, да не кощунствуваме, за да не ни порази гневът Божи.

Нашият враг дяволът ни пакости по всички начини, но особено чрез езика и устата, защото никой друг член не е така удобен за съблазняване и погубване на хората, както невъздържаният език и неоградените уста. Когато трябва да засвидетелствуваме истината за нещо, не бива да казваме: вярвай Бога, а още повече да се кълнем, но да казваме само: да, да или не, не и това е достатъчно. Св. Златоуст казва: наистина тежък и извънредно тежък Грях е клетвата. Празнословието разорява духовния живот. То поражда волност в обращенията, смях, непристойни шеги и кощунство — тази смъртоносна рана. Сърцата на такива стават свърталище на нечистите духове. Както пчелите не търпят дим и отлитат, така и кощунниците прогонват от себе си своите Ангели пазители. Богоугодно дело е да беседваме за спасението на душата. При това не трябва да желаем да бъдем учители, което е много опасно, освен при случаи, когато някому от най-младите в духовния живот е необхоимо да се каже нещо за вразумяване. Но винаги трябва да говорим ласкаво, кротко, с любов, а главното, след като вътрешно сме измолили Божията помощ. Достоблаженото мълчание е прекрасна добродетел. Мълчаливият е близо до Бога и Ангелите, а многоречивият е отдалечен от тях. Езикът малък член, но причинява голями вреди, подобно на молеца, който е малко насекомо, но поврежда и дори унищожава голями вещи. От бъбривост, казва св. Йоан Златоуст, са произлезли безбройно много злини: разтурвали са се семейства, разкъсвали са се приятелски връзки, произлизали са хиляди други бедствия (Бес. 21 в/у поел. към Евр.). Благоразумното мълчание, казва св. И. Лествичник, е майка на мо-литвата, хранилище на духовния огън, надзирател над помислите, приятел на сълзите, споспешник на спасителната скръб заради греховете, враг на дързостта, увеличаване на разума, незабележимо преуспяване, таен възход (Сл. 11, 3).