В началото на човешката история Лъжецът на всич­ки времена е успял умело да убеди нашите прароди­тели, че трябва да слушат него и да не се покоряват на Бога. Сатаната продължава да прави това и днес.
Една от най-хитрите и нечестиви лъжи, които Сата­ната използва, е лъжата, че хората еволюират и стават по-добри, заедно с останалия природен свят. Днес тази невероятна догма е разпространена по целия свят. Така че без значение колко добре образовано е едно дете, когато бъде повлияно от тази измама, достойнството му на сътворен човек е ограбено от него. Възползвайки се от техните егоистични желания, Сатаната убеждава хората да изявят своите природни животински нагони. И въпреки това дори най-низшите животни не се държат с извратеността на хората, които са заблудени по този начин.

Трагичните последствия от еволюционното мислене могат да се видят в история­та на Ота Бенга. Книгата на Дарвин, Произход на човека, подбужда някои антихристиянски интелектуалци да търсят вкаменелости, доказва­щи, че човекът е произлязъл от маймуните. Други вярват, че създания „получовек, полумаймуна" все още живеят в отдалечени части на света. В началото на 20 век такива вярвания водят до безмилост­ното избиване на австралийски аборигени и до тъжната история на един африкански пигмей на име Ота Бенга.
Един еволюционистки изследовател пленява Ота Бенга през 1904 в Конго. На неговия език името му е означавало "приятел." Имал е жена и две деца. Окован във вериги и затворен в клетка като живот­но, той е отнесен на Световното изложение в Сейнт Луис където еволюционистките учени го излагат като „най-близкото преходно звено до човека." Две години по-късно го носят в зоопарка Бронкс в Ню Йорк и го показват като един от "древните прародители на човека," заедно с няколко шимпанзета, една горила на име Дина и орангутан на име Дохунг. Еволюционисткият директор на зоопарка изнася речи, хвалейки се, че тази изключителна "преходна форма" е в неговия зоопарк. Били затво­рили Ота Бенга като обикновено животно. Отчаян и обезумял от отношението към него, в края на кра­ищата Ота Бенга се самоубива. 
Измамата на еволюцията за развитие от молекула до човек е наречена „голямата заблуда". Жизнено важно е да осъзнаем, че продължаващото търсене на доказателства от вкаменелости е подхранвано от една нелепа идея. Тази идея е измислицата, че създанията могат по чудо да произвеждат потом­ство с нова подобрена генетична информация. Тази идея не е била породена от научни открития. В изостаналите езически общества подобен мит може да се очаква да произлезе от чисто невежество. Но в нашето съвременно общество (дори „постмодерно" обще­ство, както някои го наричат сега), митът бива налаган от служещи на себе си експерти, които поддържат предубеж­дението, че Богът от Битие не би могъл да е Създател, както Той казва в Своето Слово.

Идеята за изгубения рай - златния век - е част от историята, която учители­те по еволюция почти са изличили от съвременното образование. Дори гръцкият писател Хезиод пише през 8 век пр. Хр. за древно време, когато човекът е бил невинен и в съвършена хармония със Създателя. Неговият разказ обяснява, че любопитството на първата създадена жена е донесло болестното състояние и последвалото нещастие на целия свят. Нейното име е Пандора. Този разказ за падението на човека от рая е много подобен на еврейската версия от първите глави на Битие. Възможно ли е да е имало всеобщо известна устна традиция по целия древен свят преди Мойсей да запише позна­тия ни библейски разказ през 1500 пр. Хр? Основ­ната причина за такава драма би могла да бъде само фактът, че нещо такова наистина се е случило. А ние ще видим, че има дори повече исторически факти, които потвърждават нашата увереност в неговата истинност. Апостол Павел предупреждава: